9 февр. 2020 г., 00:01

Кръстоноска

1K 1 1

Сковах си кръст и тръгнах да го нося.

 

Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?"

 

А аз бях горда, че си нося кръста –
добавяше ми някак той към ръста.

 

И изкачих аз своята Голгота,
там кръста си забодох със охота.

 

Разпънах се със точност хирургическа.
Предвкусих смърт блажена, мъченическа.

 

Доволна съм! Надвих си на масрафа – 
сама съм си и Юда, и Каяфа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Cucurbita Maxima Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...