Кръстопът
КРЪСТОПЪТ
Още чувствам да пари дъхът,
който ражда любовни ветрове.
Край теб сега е морски светът
и писък на гларус пак ме зове.
Оставам с брега и морето разлюбено
и разпилени рапани с шум на море.
Зад нас младост и време днес е изгубено
и светкавица сякаш небето оре.
И тръгват бели кораби на път.
Мечти зад хоризонта изчезват с тях.
Деца сме оставени на кръстопът.
На кръст от любов - разпънати в грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
