КРЪСТОПЪТ
Още чувствам да пари дъхът,
който ражда любовни ветрове.
Край теб сега е морски светът
и писък на гларус пак ме зове.
Оставам с брега и морето разлюбено
и разпилени рапани с шум на море.
Зад нас младост и време днес е изгубено
и светкавица сякаш небето оре.
И тръгват бели кораби на път.
Мечти зад хоризонта изчезват с тях.
Деца сме оставени на кръстопът.
На кръст от любов - разпънати в грях...
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
