rudin (Иван Христов)
865 1445
10.10.2009 г., 0:21 ч.

Кръстопът 

  Поезия » Любовна
661 0 8

В посоките на някой кръстопът

сърцето ми към теб ще се разтвори

и силните криле ще се стопят

към залеза на птиците, в простора.

 

Авлигата едничка ще се спре

задъхана на малкия прозорец.

Ще вдигнеш изтънялото перде

мeжду ни, срещу клюките на хората.

 

Сърцето ми тогава ще тупти

в божествения ритъм вече с твоето;

с кръвта си ще усетя, че и ти

си в шепота на шумата в усоето.

 

И аз като сокол ще полетя

след птичето към бялата ти къща.

Изминали са толкова лета,

но винаги при тебе се завръщам!...

 

В посоките на някой кръстопът

сърцето ми към теб ще се разтвори

и синорите тихо ще цъфтят

от макове на влюбените хора.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??