Кръстопът
В посоките на някой кръстопът
сърцето ми към теб ще се разтвори
и силните криле ще се стопят
към залеза на птиците, в простора.
Авлигата едничка ще се спре
задъхана на малкия прозорец.
Ще вдигнеш изтънялото перде
мeжду ни, срещу клюките на хората.
Сърцето ми тогава ще тупти
в божествения ритъм вече с твоето;
с кръвта си ще усетя, че и ти
си в шепота на шумата в усоето.
И аз като сокол ще полетя
след птичето към бялата ти къща.
Изминали са толкова лета,
но винаги при тебе се завръщам!...
В посоките на някой кръстопът
сърцето ми към теб ще се разтвори
и синорите тихо ще цъфтят
от макове на влюбените хора.
© Иван Христов All rights reserved.
Поздрав!
