25.03.2007 г., 21:46

Кръстопът е женското сърце

1.3K 0 7
Сама съм тази нощ, така избрах,
на пода седнала, говоря си с Луната.
Чак след нейните съвети мъдри осъзнах,
че кандидатка съм за главна роля в цели 4 свята!

В единия прошка търся, знам, живота му разбих.
С грубо "Съжалявам" откупих си вината,
не знаех, че съм толкоз важна и душата му изпих,
а той от благодарност, бяла роза ми остави пред вратата.

В другия съм аз отскоро и не мога да повярвам,
че на тази истинска лъжа се наслаждавам.
С такава лекота и удоволсвие вниманието му грабвам,
а той го дава даром, без дори да знае дали го заслужавам.

За третия изписала съм много думи и тетрадки,
на тази гара още съм, а влакът закаснява.
Тук съдбата подигра се, миговете бяха кратки,
но за нищо аз не бих го заменила, кой каквото иска да ми дава!

В четвъртия присъствам още само платонично,
тук за болките си търся отмъщение.
Тук позволено е да се държа доста неприлично
и за греховете свои, моля се за опрощение!

И така, разкъсана съм между 4 свята,
с кой ли писано е да съм аз накрая?
Сърцето ми обагрено и в 4 цвята,
за едни съм Ада, а за други Рая...

Нито блудница съм, нито съм безгрешна,
но не мога да реша кой да ме спаси от самотата.
Таз история ми изглежда вече доста смешна,
довечера отново съм на консултация при Луната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...