21.07.2009 г., 10:38 ч.

Кръвни плевели 

  Поезия
895 0 9


Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.

С обич пренесох през прага си
твоята сива протяжност.
Още ли страдаш от вещици?
Вече смърдят и са стари...

Хвърли ли мръсните черги?
Вкъщи донесоха кърлежи.
Впиват се в  нишките бягства,
влачат след себе си мърши.

Плюейки укорно сенките,
дълго красили портала ми,
искам да дишаш. Разбирам те.
Знам, че приличам на мама.

Знам - обожаваш косите ми,
плъзнали в твоята стая.
Ти си ми брат. И си истински.
Аз съм сестра и не мразя,

когато изтръгваш ръцете ми
от твоите сънища нощем.
Те са кръвните плевели,
разсичащи рязко посоките.

Но днес тези саби са моите.
Нека до смърт те целувам.
Искам те. Искам покоя ти.
Лесно го взех. И си тръгвам.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • (нощем - посоките?) хм...
    Пак си написала нещо блестящо... и не знам защо ми се иска да се следвам мисълта ти по-плавно!
    Усмивки!
  • Всъщност, Марко, стилът ми е такъв, не е мрачен, напротив, противоестествен е. И това, че не пиша за птички и пчелички, за облачета и т.н., далеч не означава, че не ги виждам. Дано наистина идеята да е далеч далеч от холивудските бълвочи. А ако има нещо такова, то много много трябва се срамувам от себе си.
    И бих, ти само ми покажи пътя ми.
  • Стресиращо !Прилича ми на филм на ужасите . Очаквам всеки момент да влезе някой мърсоливо-кървящ изрод от холивудските бълавочи.
    Бих се радвал, ако отвориш очи си за светлината.Талантливо написано.
  • Добро е. Хубава идея.
  • Супер си!
  • Интересно наистина!
  • Интересно наистина!
  • Здравй Сладурано!
Предложения
: ??:??