Jul 21, 2009, 10:38 AM

Кръвни плевели

  Poetry
1.3K 0 9


Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.

С обич пренесох през прага си
твоята сива протяжност.
Още ли страдаш от вещици?
Вече смърдят и са стари...

Хвърли ли мръсните черги?
Вкъщи донесоха кърлежи.
Впиват се в  нишките бягства,
влачат след себе си мърши.

Плюейки укорно сенките,
дълго красили портала ми,
искам да дишаш. Разбирам те.
Знам, че приличам на мама.

Знам - обожаваш косите ми,
плъзнали в твоята стая.
Ти си ми брат. И си истински.
Аз съм сестра и не мразя,

когато изтръгваш ръцете ми
от твоите сънища нощем.
Те са кръвните плевели,
разсичащи рязко посоките.

Но днес тези саби са моите.
Нека до смърт те целувам.
Искам те. Искам покоя ти.
Лесно го взех. И си тръгвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • (нощем - посоките?) хм...
    Пак си написала нещо блестящо... и не знам защо ми се иска да се следвам мисълта ти по-плавно!
    Усмивки!
  • Всъщност, Марко, стилът ми е такъв, не е мрачен, напротив, противоестествен е. И това, че не пиша за птички и пчелички, за облачета и т.н., далеч не означава, че не ги виждам. Дано наистина идеята да е далеч далеч от холивудските бълвочи. А ако има нещо такова, то много много трябва се срамувам от себе си.
    И бих, ти само ми покажи пътя ми.
  • Стресиращо !Прилича ми на филм на ужасите . Очаквам всеки момент да влезе някой мърсоливо-кървящ изрод от холивудските бълавочи.
    Бих се радвал, ако отвориш очи си за светлината.Талантливо написано.
  • Добро е. Хубава идея.
  • Супер си!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...