14.06.2007 г., 12:33

Кръводаряване

826 0 13

                      КРЪВОДАРЯВАНЕ

Кръвта от моята вена
пълзи по стените на колбата.

Не знам на кого и кога
ще послужи.

Може след време -
когато вече ме няма.

Какъв ли ще бъде тогава моралът?

Възможно е този,
когото кръвта ми спаси,
в часовете,
в които все още лежи,
да запита:

- Какви ти бяха мотивите?

- Приятелю!
Давам от своята кръв,
защото те обичам!
Искам да бъдеш щастлив -
винаги и във всичко!

- Ще поискаш ли нещо в замяна?

- Да, иска ми се -
да обичаш живота и хората!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замислих се, ако всеки искаше това в замяна, колко хубав би бил животът! Браво на теб, Ангар!!!
  • Вярно е, не всеки може да дари кръв, но всеки от нас е способен да направи нещо за непознатия до нас, който се нуждае. И на въпроса му:
    "- Ще поискаш ли нещо в замяна?" да отвърне:
    "- Да, иска ми се -
    да обичаш живота и хората!"

    Прекрасен израз на хуманизъм! Позравления, Ангар!
  • Поздрав,Ангар!!!
    Невероятен си!
    Браво за стиха!
  • Преди 13 год. трябваше да оперират в София майка ми от голям тумор в мозъка. Поискаха да дадем кръв. Аз и сестра ми сме слаботелесни- по 45- 50 кг. Нямахме хемоглобин. Почудих се какво да правим и отидох на пиацата с циганите. Предложих им пари срещу кръвта на някой. Един от тях се нави... Въпреки, че платих добре, в душата си бях страшно благодарна на този човек... После си казах: Може би и аз съм му помогнала- да нахрани семейството си с моите пари...
  • "Да дарим кръв, за да спасим живот"!!!
    Поздрави, Ангар!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...