Jun 14, 2007, 12:33 PM

Кръводаряване

  Poetry
830 0 13

                      КРЪВОДАРЯВАНЕ

Кръвта от моята вена
пълзи по стените на колбата.

Не знам на кого и кога
ще послужи.

Може след време -
когато вече ме няма.

Какъв ли ще бъде тогава моралът?

Възможно е този,
когото кръвта ми спаси,
в часовете,
в които все още лежи,
да запита:

- Какви ти бяха мотивите?

- Приятелю!
Давам от своята кръв,
защото те обичам!
Искам да бъдеш щастлив -
винаги и във всичко!

- Ще поискаш ли нещо в замяна?

- Да, иска ми се -
да обичаш живота и хората!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замислих се, ако всеки искаше това в замяна, колко хубав би бил животът! Браво на теб, Ангар!!!
  • Вярно е, не всеки може да дари кръв, но всеки от нас е способен да направи нещо за непознатия до нас, който се нуждае. И на въпроса му:
    "- Ще поискаш ли нещо в замяна?" да отвърне:
    "- Да, иска ми се -
    да обичаш живота и хората!"

    Прекрасен израз на хуманизъм! Позравления, Ангар!
  • Поздрав,Ангар!!!
    Невероятен си!
    Браво за стиха!
  • Преди 13 год. трябваше да оперират в София майка ми от голям тумор в мозъка. Поискаха да дадем кръв. Аз и сестра ми сме слаботелесни- по 45- 50 кг. Нямахме хемоглобин. Почудих се какво да правим и отидох на пиацата с циганите. Предложих им пари срещу кръвта на някой. Един от тях се нави... Въпреки, че платих добре, в душата си бях страшно благодарна на този човек... После си казах: Може би и аз съм му помогнала- да нахрани семейството си с моите пари...
  • "Да дарим кръв, за да спасим живот"!!!
    Поздрави, Ангар!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...