Кръвта ми още те зове
Да бъдеш сън?
Не искам!
Не сега,
когато още мога да обичам,
когато иде пролетта
и аз към тебе устремена тичам!
Да бъдеш спомен ли? О, не!
Не искам спомени да ме оплитат!
Кръвта ми още те зове
и още искам да те имам.
Бъди сега, бъди стихия,
бъди и придошла река,
но да зная, че те има
в живота ми, в минутата, в мига!
Презирай ме, мрази ме ако щеш,
побъркай всяка моя мисъл,
но присъствието ти да чувствам днес,
за да придавам на денят си смисъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
