Кръвта ми още те зове
Да бъдеш сън?
Не искам!
Не сега,
когато още мога да обичам,
когато иде пролетта
и аз към тебе устремена тичам!
Да бъдеш спомен ли? О, не!
Не искам спомени да ме оплитат!
Кръвта ми още те зове
и още искам да те имам.
Бъди сега, бъди стихия,
бъди и придошла река,
но да зная, че те има
в живота ми, в минутата, в мига!
Презирай ме, мрази ме ако щеш,
побъркай всяка моя мисъл,
но присъствието ти да чувствам днес,
за да придавам на денят си смисъл!
© Росица Петрова All rights reserved.
