Кръвта на Дуло
Не можеш вятъра да уловиш във шепа,
да спреш пороя, полета на птицата,
в затвор да сложиш бурята свирепа,
на буен кон да укротиш копитата;
не можеш сложи мяра на безмерното,
не можеш в крачки преброи небето,
в една жена ти тъмното и нежното
не можеш отдели ги във сърцето;
не можеш граници да сложиш на безбрежното
или на мъже с сърца крилати,
не можеш пътя спря на неизбежното,
свободата да затвориш във палати...
И аз със вятъра се раждам и умирам,
и все във хоризонта съм загледана.
По номадски свободата си намирам
и на свойта дива кръв съм предана.
По равно в мен живеят дяволица
и варварка, и кръстоноска, и момиче.
Във кротко време, време на овчици,
едно ми дава сили днес да дишам.
Таз древна сила в мене се разлива
под на дните ни подмамващото було.
Във кротко време, време предпазливо,
във мойте вени ври кръвта на Дуло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
)
