Кръвта на Дуло

ScarletSun (Мария)
125 49

14 дек. 2012 г., 13:11

Поэзия

603 0 4

Не можеш вятъра да уловиш във шепа,

да спреш пороя, полета на птицата,

в затвор да сложиш бурята свирепа,

на буен кон да укротиш копитата;

не можеш сложи мяра на безмерното,

не можеш в крачки преброи небето,

в една жена ти тъмното и нежното

не можеш отдели ги във сърцето;

не можеш граници да сложиш на безбрежното

или на мъже с сърца крилати,

не можеш пътя спря на неизбежното,

свободата да затвориш във палати...

И аз със вятъра се раждам и умирам,

и все във хоризонта съм загледана.

По номадски свободата си намирам

и на свойта дива кръв съм предана.

По равно в мен живеят дяволица

и варварка, и кръстоноска, и момиче.

Във кротко време, време на овчици,

едно ми дава сили днес да дишам.

Таз древна сила в мене се разлива

под на дните ни подмамващото було.

Във кротко време, време предпазливо,

във мойте вени ври кръвта на Дуло.