Кръвта на Дуло
Не можеш вятъра да уловиш във шепа,
да спреш пороя, полета на птицата,
в затвор да сложиш бурята свирепа,
на буен кон да укротиш копитата;
не можеш сложи мяра на безмерното,
не можеш в крачки преброи небето,
в една жена ти тъмното и нежното
не можеш отдели ги във сърцето;
не можеш граници да сложиш на безбрежното
или на мъже с сърца крилати,
не можеш пътя спря на неизбежното,
свободата да затвориш във палати...
И аз със вятъра се раждам и умирам,
и все във хоризонта съм загледана.
По номадски свободата си намирам
и на свойта дива кръв съм предана.
По равно в мен живеят дяволица
и варварка, и кръстоноска, и момиче.
Във кротко време, време на овчици,
едно ми дава сили днес да дишам.
Таз древна сила в мене се разлива
под на дните ни подмамващото було.
Във кротко време, време предпазливо,
във мойте вени ври кръвта на Дуло.
© Мария All rights reserved.
)
