Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир.
Глинени пътеки, в корито от вар,
Гният кучешки органи, до мъртвия цар.
"Хане, кажи му, че слънце ще има,
Кажи му, да ти каже бъдещето"
Старец- ребра- барабан.
Пушек се свлича между изгорелите бурени, потопени в мъгла.
Цветните бъбреци, дробове и сърца се топят в калта.
Сухите пръсти ровят в сместа.
"Виждам конска грива се роши в лъча,
Есента ни е мъртва, а зимата в примката на безкрайността"
Черните муцуни гледат към трона от бор,
Облизват меда по лицата, а децата се въргалят в тор.
От каменната кула водят новия Хан, като жълто листо в летния мор.
Умор сяда неуверено сред стените от кир- на трона от бор е отново Вокил.
В годината на змията, отпред е вълк единак.
Сред яма от крайни решения- дни на въртеж от прошка и поощрения.
Огледалото се върти за четиридесет дни на танци сред голите диваци - идва в устата думата "бунт".
Умор зад властта се е скрил- в историята влиза рода Угаил.
Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Умор главата,
С туптежа на тълпата се гаврят с трупа-
Четиридесет дни опит за мир, тялото се свлича и пада в кир.
Гарвани закусват, вкусват последния Хан от рода на Вокил.
© Атанас Къшев Всички права запазени