13.09.2024 г., 14:15

Кучешки дни

452 0 0

Сред калта и водата на тронната вада,

Пада на Савин главата,

С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-

Две години опит за мир,

Тялото се свлича и пада в кир.

Глинени пътеки, в корито от вар,

Гният кучешки органи, до мъртвия цар.

 

"Хане, кажи му, че слънце ще има,

Кажи му, да ти каже бъдещето"

Старец- ребра- барабан. 

Пушек се свлича между изгорелите бурени, потопени в мъгла.

Цветните бъбреци, дробове и сърца се топят в калта.

Сухите пръсти ровят в сместа.

"Виждам конска грива се роши в лъча,

Есента ни е мъртва, а зимата в примката на безкрайността" 

 

Черните муцуни гледат към трона от бор,

Облизват меда по лицата, а децата се въргалят в тор.

От каменната кула водят новия Хан, като жълто листо в летния мор.

Умор сяда неуверено сред стените от кир- на трона от бор е отново Вокил.

 

В годината на змията, отпред е вълк единак.

Сред яма от крайни решения- дни на въртеж от прошка и поощрения. 

Огледалото се върти за четиридесет дни на танци сред голите диваци - идва в устата думата "бунт".

Умор зад властта се е скрил- в историята влиза рода Угаил.

 

Сред калта и водата на тронната вада,

Пада на Умор главата,

С туптежа на тълпата се гаврят с трупа-

Четиридесет дни опит за мир, тялото се свлича и пада в кир.

Гарвани закусват, вкусват последния Хан от рода на Вокил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...