приближава се с тихи, плавни, плахи
стъпки към теб…
размахва като стрелка на часовник
раздърпаната си тънка опашчица…
поглежда те с двете си тъжни очички,
копнеещи за късче хляб, кофичка вода и стар кашон…
стреснато отдръпваш се от него…
потропваш с крак…
и то вече е изчезнало на отсрещния тротоар…
погледи много…
но само бездомникът прегърнал го е пак…