приближава се с тихи, плавни, плахи
стъпки към теб…
размахва като стрелка на часовник
раздърпаната си тънка опашчица…
поглежда те с двете си тъжни очички,
копнеещи за късче хляб, кофичка вода и стар кашон…
стреснато отдръпваш се от него…
потропваш с крак…
и то вече е изчезнало на отсрещния тротоар…
погледи много…
но само бездомникът прегърнал го е пак…
© Венци All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
