20 abr 2012, 0:21

Кучето 

  Poesía
478 0 3

приближава се с тихи, плавни, плахи

стъпки към теб…

размахва като стрелка на часовник

раздърпаната си тънка опашчица…

поглежда те с двете си тъжни очички,

копнеещи за късче хляб, кофичка вода и стар кашон…

стреснато отдръпваш се от него…

потропваш с крак…

и то вече е изчезнало на отсрещния тротоар…

погледи много…

но само бездомникът прегърнал го е пак…

© Венци Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??