Кучето, дето чакаше залеза
Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка,
да помогне на вятъра,
над морето мъглата да метне.
И вчера бе тук...
Но дойде на разсъмване.
Закъсня за последното тъмно.
Малък прилеп пред очите му
изпърха с крила
и го застигна съмналото.
За миг ги видя -
две звезди -
вляво от лодката и високо над него.
Когато му взеха кутрето,
стана тъмно...
и то точно така го погледна...
Кучето, дето чакаше залеза,
някак топло обичаше мрака.
Само две светлини му трябваха...
Горе...
И прилеп разплакан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
