враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Aug 27, 2010, 9:17 AM

Кучето, дето чакаше залеза

  Poetry
3.3K 1 52

Кучето, дето чакаше залеза,

не знаеше, че така се нарича.

Търпеливо си взимаше

сбогом със светлото.

Два-три маха с опашка,

да помогне на вятъра,

над морето мъглата да метне.

И вчера бе тук...

Но дойде на разсъмване.

Закъсня за последното тъмно.

Малък прилеп пред очите му

изпърха с крила

и го застигна съмналото.

За миг ги видя -

две звезди -

вляво от лодката и високо над него.

Когато му взеха кутрето,

стана тъмно...

и то точно така го погледна...

Кучето, дето чакаше залеза,

някак топло обичаше мрака.

Само две светлини му трябваха...

Горе...

И прилеп разплакан...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0