thedac (Димитър Драганов)
873 1129
23.11.2017 г., 1:39 ч.

Куфар с копнежи 

  Поезия » Философска, Гражданска
564 2 9

Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.

Луната говори и плава.
Целувка по розова кожа.
В ъглите на мрака ли шава,
студеното тяло на ножа?

Децата са чудо голямо,
ковано от сръчен ковач.
Лъчите по голото рамо,
дарих на самотен чистач.

Луната погълнала думи.
Превърнала огън в вода.
Търкаляла старите гуми,
и ваяла път от роса.

Години и личности стари,
заключени в шкафа реват.
Изминах терени и гари.
Видях обгорената плът.

Догаря звезда из небето,
което говори на „ти“.

Детето догони сърцето.
Изплетох човек от мечти.

Дали съществува персона,
която любов не усеща?
Дори в заледените зони
красивата дума ще срещаш.

Сърдитото синьо изяде,
на облака вкусния хляб.
На своето чедо подаде,
ограбен от прилепи свят.

Искрата на огъня бурен,
опа̀ри детето у мен.
Ударих желаните думи.
Заварих мечтател зелен.

В очите ми нещо се скъса.
Изригна един ураган.
Затрака и влака намусен.
Пое към дълбок океан.

Отивам при смелия залез.
Заливам копнежа за край.
Опитай живота да хванеш.
И чакай да пиша през май.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??