Кукла
Утопично сива ли съм,
че вятърът заобикаля ме.
Нестандартно красива ли съм,
та никой не сваля ме.
Сякаш създадена съм от стъкло...
За заблуда линейна е.
Мамя редовно. С облекло.
Като нейното е...
Блузи и ризи, с копчета шарещи,
панталони, поли, без ръб проговарящи,
обувки и боти - екстремно лъснати...
Май съм копирала всичко до пръсване.
Само сърцето не мога,
отляво го търсех, уви,
Чувствам горещо е, огън,
а то така и не заби...
...
Безмълвно ще те гледам, устни нямам.
Ти подари ме с любов неизричана.
Без сълзи ще тъжа. Стъклена измама съм.
Оставам кукла, от нея обличана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
