danisab (Ниела Вон)
214 312
1.02.2008 г., 15:59 ч.

Кукла 

  Поезия
560 0 3

Утопично сива ли съм,

че  вятърът  заобикаля ме.

Нестандартно красива ли съм,

та  никой не сваля ме.

Сякаш създадена съм от стъкло...

За заблуда линейна е.

Мамя редовно. С облекло.

Като нейното е...

Блузи и ризи, с копчета шарещи,

панталони, поли, без ръб проговарящи,

обувки и  боти - екстремно лъснати...

Май съм  копирала всичко до пръсване.

 

Само сърцето не мога,

 отляво го търсех, уви,

Чувствам горещо е, огън,

а то така и не заби...

...

Безмълвно ще те гледам, устни нямам. 

Ти подари ме с любов неизричана.

Без сълзи ще тъжа. Стъклена измама съм.

Оставам  кукла, от нея обличана.

 

 

 

 

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??