Кукла
Утопично сива ли съм,
че вятърът заобикаля ме.
Нестандартно красива ли съм,
та никой не сваля ме.
Сякаш създадена съм от стъкло...
За заблуда линейна е.
Мамя редовно. С облекло.
Като нейното е...
Блузи и ризи, с копчета шарещи,
панталони, поли, без ръб проговарящи,
обувки и боти - екстремно лъснати...
Май съм копирала всичко до пръсване.
Само сърцето не мога,
отляво го търсех, уви,
Чувствам горещо е, огън,
а то така и не заби...
...
Безмълвно ще те гледам, устни нямам.
Ти подари ме с любов неизричана.
Без сълзи ще тъжа. Стъклена измама съм.
Оставам кукла, от нея обличана.
© Ниела Вон All rights reserved.
