22.04.2008 г., 17:08

Кукла

1.7K 1 33
 

По детски ще се правя на наивна,

ще се усмихвам, даже да боли,

ще облека душата в рокля дивна,

ще пресуша реките от сълзи.

 

Ще усмиря ръцете и лицето,

емоциите ще превърна в лед,

ще залича и трепета в сърцето

и всеки ярък цвят ще стане блед.

 

Ще се превърна в малка бледа кукла,

безмълвна, но с усмивка на лице,

косите ще сплета на дълга букла,

за да обгърне твоето сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Винаги ме оставяш без дъх!!!
  • Стихът ти,както винаги,ме остявя без дъх от силата и истинността му!!!!Поздравления!!!
  • Поздравления и аплодисменти за този страхотен стих!!!!!!!!
  • Невероятен стих, без думи съм! Прегръщам те, мила Нати
  • Твоето послание натъжава.Обидно е да си красива кукла.И недостатъчно за една жева.Красотата не виси на стената,но дали го разбират тези, които ти превръщат в кукли?
    Много хубаво написан стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...