22 abr 2008, 17:08

Кукла

1.7K 1 33
 

По детски ще се правя на наивна,

ще се усмихвам, даже да боли,

ще облека душата в рокля дивна,

ще пресуша реките от сълзи.

 

Ще усмиря ръцете и лицето,

емоциите ще превърна в лед,

ще залича и трепета в сърцето

и всеки ярък цвят ще стане блед.

 

Ще се превърна в малка бледа кукла,

безмълвна, но с усмивка на лице,

косите ще сплета на дълга букла,

за да обгърне твоето сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Винаги ме оставяш без дъх!!!
  • Стихът ти,както винаги,ме остявя без дъх от силата и истинността му!!!!Поздравления!!!
  • Поздравления и аплодисменти за този страхотен стих!!!!!!!!
  • Невероятен стих, без думи съм! Прегръщам те, мила Нати
  • Твоето послание натъжава.Обидно е да си красива кукла.И недостатъчно за една жева.Красотата не виси на стената,но дали го разбират тези, които ти превръщат в кукли?
    Много хубаво написан стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...