22 abr 2008, 17:08

Кукла

1.7K 1 33
 

По детски ще се правя на наивна,

ще се усмихвам, даже да боли,

ще облека душата в рокля дивна,

ще пресуша реките от сълзи.

 

Ще усмиря ръцете и лицето,

емоциите ще превърна в лед,

ще залича и трепета в сърцето

и всеки ярък цвят ще стане блед.

 

Ще се превърна в малка бледа кукла,

безмълвна, но с усмивка на лице,

косите ще сплета на дълга букла,

за да обгърне твоето сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Винаги ме оставяш без дъх!!!
  • Стихът ти,както винаги,ме остявя без дъх от силата и истинността му!!!!Поздравления!!!
  • Поздравления и аплодисменти за този страхотен стих!!!!!!!!
  • Невероятен стих, без думи съм! Прегръщам те, мила Нати
  • Твоето послание натъжава.Обидно е да си красива кукла.И недостатъчно за една жева.Красотата не виси на стената,но дали го разбират тези, които ти превръщат в кукли?
    Много хубаво написан стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...