22 апр. 2008 г., 17:08

Кукла

1.7K 1 33
 

По детски ще се правя на наивна,

ще се усмихвам, даже да боли,

ще облека душата в рокля дивна,

ще пресуша реките от сълзи.

 

Ще усмиря ръцете и лицето,

емоциите ще превърна в лед,

ще залича и трепета в сърцето

и всеки ярък цвят ще стане блед.

 

Ще се превърна в малка бледа кукла,

безмълвна, но с усмивка на лице,

косите ще сплета на дълга букла,

за да обгърне твоето сърце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Винаги ме оставяш без дъх!!!
  • Стихът ти,както винаги,ме остявя без дъх от силата и истинността му!!!!Поздравления!!!
  • Поздравления и аплодисменти за този страхотен стих!!!!!!!!
  • Невероятен стих, без думи съм! Прегръщам те, мила Нати
  • Твоето послание натъжава.Обидно е да си красива кукла.И недостатъчно за една жева.Красотата не виси на стената,но дали го разбират тези, които ти превръщат в кукли?
    Много хубаво написан стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...