Apr 22, 2008, 5:08 PM

Кукла

  Poetry » Love
1.7K 1 33
 

По детски ще се правя на наивна,

ще се усмихвам, даже да боли,

ще облека душата в рокля дивна,

ще пресуша реките от сълзи.

 

Ще усмиря ръцете и лицето,

емоциите ще превърна в лед,

ще залича и трепета в сърцето

и всеки ярък цвят ще стане блед.

 

Ще се превърна в малка бледа кукла,

безмълвна, но с усмивка на лице,

косите ще сплета на дълга букла,

за да обгърне твоето сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Винаги ме оставяш без дъх!!!
  • Стихът ти,както винаги,ме остявя без дъх от силата и истинността му!!!!Поздравления!!!
  • Поздравления и аплодисменти за този страхотен стих!!!!!!!!
  • Невероятен стих, без думи съм! Прегръщам те, мила Нати
  • Твоето послание натъжава.Обидно е да си красива кукла.И недостатъчно за една жева.Красотата не виси на стената,но дали го разбират тези, които ти превръщат в кукли?
    Много хубаво написан стих!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....