... Оказа се, че съм с душа -
напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!
И аз като другите понякога греша,
и аз плача, не съм изкуствена...
... Сърце си имам,
но в окови сякаш е то...
Не е виновно, няма смисъл да го проклинам,
че завинаги ще остане само...
... Душата ми като пластмаса прегъва се,
наранявам се от фалшивите чувства и злини;
със сълзи очите изпълват се,
до сега не знаех, че да живееш, значи да боли... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация