Кукла
... Оказа се, че съм с душа -
напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!
И аз като другите понякога греша,
и аз плача, не съм изкуствена...
... Сърце си имам,
но в окови сякаш е то...
Не е виновно, няма смисъл да го проклинам,
че завинаги ще остане само...
... Душата ми като пластмаса прегъва се,
наранявам се от фалшивите чувства и злини;
със сълзи очите изпълват се,
до сега не знаех, че да живееш, значи да боли...
... Като кукла, заключена между четири стени,
в ъгъла стоя неподвижно...
самотата изцяло живота ми промени,
а да обичам оказа се излишно...
© Инна All rights reserved.
