May 19, 2008, 7:16 AM

Кукла 

  Poetry
714 0 4
 

... Оказа се, че съм с душа -

напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!

И аз като другите понякога греша,

и аз плача, не съм изкуствена...

 

... Сърце си имам,

но в окови сякаш е то...

Не е виновно, няма смисъл да го проклинам,

че завинаги ще остане само...

 

... Душата ми като пластмаса прегъва се,

наранявам се от фалшивите чувства и злини;

със сълзи очите изпълват се,

до сега не знаех, че да живееш, значи да боли...

 

... Като кукла, заключена между четири стени,

в ъгъла стоя неподвижно...

самотата изцяло живота ми промени,

а да обичам оказа се излишно...

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??