Кукла

12.12.2012 г., 12:39 ч.

Поезия » Бели стихове

560 0 2

Това никога не е бил моят свят.

Душата ми умира всеки ден.

Искам отплата от всички.

И безмълвни да бъдат.

Имам толкова неща да кажа.

Не ми остана нищо в този жесток и лош свят.

И никога няма да можете да ги поправите...

Чувствата ми изпотрошени...

Кукла на конци съм аз.

Вече чувства и мисли нямам.

Не мога аз да мечтая, не мога аз да обичам.

Дъждът никога не спира...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Anita765 (Ани Монева)

2012-12-15T06:01:23+02:00

Тава са промени, през които минаваш, които са съпътствани с изострена чувствителност и твоят бунт...
"Въпреки всичко светът е прекрасен."
Рано е още да забелязваш малките неща, които правят този свят и прекрасен...
Katriona (Кети Рашева)

2012-12-12T16:55:22+02:00

Споделям чувствата ти... не е твой, и мой не е, трудно се живее днес. Хубаво написано!