12.12.2012 г., 12:39

Кукла

Поезия » Бели стихове

1K 0 2

Това никога не е бил моят свят.

Душата ми умира всеки ден.

Искам отплата от всички.

И безмълвни да бъдат.

Имам толкова неща да кажа.

Не ми остана нищо в този жесток и лош свят.

И никога няма да можете да ги поправите...

Чувствата ми изпотрошени...

Кукла на конци съм аз.

Вече чувства и мисли нямам.

Не мога аз да мечтая, не мога аз да обичам.

Дъждът никога не спира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Тава са промени, през които минаваш, които са съпътствани с изострена чувствителност и твоят бунт...
"Въпреки всичко светът е прекрасен."
Рано е още да забелязваш малките неща, които правят този свят и прекрасен...

2012-12-15T06:01:23+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Споделям чувствата ти... не е твой, и мой не е, трудно се живее днес. Хубаво написано!

2012-12-12T16:55:22+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0