Кукла ме наричат

заради грима ми –

очите подчертани,

миглите извити,

кожата почти перфектна,

изражението безстрастно,

тъжно,

празно...

Кукла ме наричат,

гледат тялото ми –

стегнатия бюст,

стегнатото дупе,

почти плоския корем...

Но тове на става ей така,

а с тренировки,

тренировки безкрай...

Кукла ме наричат,

а очите ми не виждат –

топли, ала празни,

дълбоки, ала плитки,

влюбени до болка в нечии други...

Подведени

фатално...

Кукла ме наричат,

а не знаят и нехаят,

че тук, в гърдите ми,

тупти истинско сърце,

което се е с болка присвило...

Немощно,

безпомощно...

Кукла ме наричат,

но недей и ти така,

защото моите очи

в твойте влюбиха се,

моето сърце за теб тупти...

Вдъхни живот на

изкуствените ми черти,

върни живота в

празните ми очи,

вкарай дъх в

бездиханните ми гърди...