Опитвам свой свят да подредя! 
Такъв любовен, 
нежен хубав, 
и мойте чувства там да споделя 
мечтата моя, 
в него да разцъфне! 
Опитвам там и кукли 
някакви да подредя! 
Да ме обграждат 
да стоят, да ме обичат!
А те все живи се творят 
и искат мен да управляват! 
Опитвам кукли да творя 
опитвам да ги управлявам, 
накрая куклата оказвам се все аз, 
седя, а куклите
с мен се забавляват! 
Опитвам се любов да избера, 
да я опиша,
да я нарисувам, 
портрета неин, аз сам да сътворя 
накрая портрета мой тя вае. 
Живота с кукли е игра!
На любовта, там танца е безкраен, 
и мислиш кукли,

че ти твориш,
дорде от тебе кукла ваят. 
Танцува кукления танц,
в живота, любовта 
и куклата започва първи танц,
но води го до края тя!
Започваш с кукла под ръка, 
танцуваш танца си за двама, 
накрая топля кукленска ръка
душата ти съвсем е кукленска накрая. 
Танцуваш кукленския танц 
върти те любовта в безкрая, 
по пътища любовни под ръка 
две кукли стигат края!

Максим Велков