16.04.2019 г., 9:00

Кукувици на стража

1.1K 3 1

Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,

си запали цигара от нашият миг в утринта.

Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.

Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.

 

Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре.

По пътеки в косите ти малък щурец свири валс.

Щъркелите си кликат със клюн камасутри.

Пейката във смеха ти си сгуши звезда от романс.

 

Кукувици разменят си нощната стража.

На китара придрънква зората със бременнен стих.

Сви си няма къртица от вяра ревниво багажа.

Сто капчука реки от съмнения с теб доизпих.

 

Облаците минават над нас – бели ангели,

люляците ревнуват от зимната болка дъжда.

Ти развяваш усмивка - на твоя сън бялото знаме.

На гърдите ти - тучни поляни отглеждам мечта.

 

И бера самодивляк бял, лайка в чувствата.

И омайниче дето ти сееш със женска ръка.

Кос ме клъвна случайно със твоите устни

И глухарче в очите ни взривът голям разхвърча .

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...