16 апр. 2019 г., 09:00

Кукувици на стража

1.1K 3 1

Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,

си запали цигара от нашият миг в утринта.

Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.

Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.

 

Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре.

По пътеки в косите ти малък щурец свири валс.

Щъркелите си кликат със клюн камасутри.

Пейката във смеха ти си сгуши звезда от романс.

 

Кукувици разменят си нощната стража.

На китара придрънква зората със бременнен стих.

Сви си няма къртица от вяра ревниво багажа.

Сто капчука реки от съмнения с теб доизпих.

 

Облаците минават над нас – бели ангели,

люляците ревнуват от зимната болка дъжда.

Ти развяваш усмивка - на твоя сън бялото знаме.

На гърдите ти - тучни поляни отглеждам мечта.

 

И бера самодивляк бял, лайка в чувствата.

И омайниче дето ти сееш със женска ръка.

Кос ме клъвна случайно със твоите устни

И глухарче в очите ни взривът голям разхвърча .

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...