Bersek (Стоян Вихронрав)
334 123
8.08.2008 г., 13:24 ч.

Кула 

  Поезия » Оди и поеми
536 0 3
Някъде много далече,
някога - кога ли беше?
Сред дъбрава зелена,
от бурите калена,
кула се е издигала,
до облаците достигала.

Дом била на маг бял,
големи сили е владял,
помагал е на светлината
да огрява по земята.

Черен жрец е подслонявала,
всяка живинка я е отбягвала,
той служел на тъмата,
всявал ужас в гората.

Дракон в нея е живял,
над дъбравата летял,
велик огън е владял,
драконови заклинания пял.

Джуджета в нея са живели,
желязо много са излели,
ковали са вълшебни пръстени,
с имена велики кръстени.

Вещица тука е живяла,
на острието се крепяла,
между светлина и мрак,
от всяка страна по един крак.

Сега кулата е запустяла,
вече никой не я обитава,
всичко тъне в разруха,
бръшлян владее тука.

Кулата отдавна спи,
сънува отминалите дни,
в сън, търпелива, чака
на своята съдба знака,
когато ще да възроди
блясъка на отминалите дни...

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??