Кула
760
0
3
Някъде много далече,
някога - кога ли беше?
Сред дъбрава зелена,
от бурите калена,
кула се е издигала,
до облаците достигала.
Дом била на маг бял,
големи сили е владял,
помагал е на светлината
да огрява по земята.
Черен жрец е подслонявала,
всяка живинка я е отбягвала,
той служел на тъмата,
всявал ужас в гората.
Дракон в нея е живял,
над дъбравата летял,
велик огън е владял,
драконови заклинания пял.
Джуджета в нея са живели,
желязо много са излели,
ковали са вълшебни пръстени,
с имена велики кръстени.
Вещица тука е живяла,
на острието се крепяла,
между светлина и мрак,
от всяка страна по един крак.
Сега кулата е запустяла,
вече никой не я обитава,
всичко тъне в разруха,
бръшлян владее тука.
Кулата отдавна спи,
сънува отминалите дни,
в сън, търпелива, чака
на своята съдба знака,
когато ще да възроди
блясъка на отминалите дни...
някога - кога ли беше?
Сред дъбрава зелена,
от бурите калена,
кула се е издигала,
до облаците достигала.
Дом била на маг бял,
големи сили е владял,
помагал е на светлината
да огрява по земята.
Черен жрец е подслонявала,
всяка живинка я е отбягвала,
той служел на тъмата,
всявал ужас в гората.
Дракон в нея е живял,
над дъбравата летял,
велик огън е владял,
драконови заклинания пял.
Джуджета в нея са живели,
желязо много са излели,
ковали са вълшебни пръстени,
с имена велики кръстени.
Вещица тука е живяла,
на острието се крепяла,
между светлина и мрак,
от всяка страна по един крак.
Сега кулата е запустяла,
вече никой не я обитава,
всичко тъне в разруха,
бръшлян владее тука.
Кулата отдавна спи,
сънува отминалите дни,
в сън, търпелива, чака
на своята съдба знака,
когато ще да възроди
блясъка на отминалите дни...
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
