Култ към Паисий
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Днес ми e някак схлупено. Осмислям
процеса на разпад у индивидите,
на бавното им, глуповато вкисване,
повело към разпятие Родината.
Заспал е ятаганът. Ho заместват го:
разюзданост, безцелност, голословие.
Отпаднали са всички неизвестни.
Известно е - загнива бързо коренът
на българщината. Морални норми
ce срутват за секунди. Аплодираме
изложената голота на показ –
един безспорен белег на безсилие.
Назад, назад, О, неразумний юроде!
Срамувай ce, срамувай ce, срамувай ce!
Забравил правопис и правоговор,
народът ce превръща в сган, негодна
дори да ce възпроизвежда духом.
Остава ѝ единствено да духа
над постната чорбица европейска,
забравила за Кочо Чистименски,
запазила за Левски смътен спомен –
те с Ботев значат... футболни отбори!
Готова да приклекне над вибратора
на европейската аристокрация.
A виртуалното осеменяване
ни води към дворове запустяващи.
Къде си, вярна, ти, любов народна?
Нима из вечните полета ловни?
"Госпожо, заебете ги матурите
и що не вземете да си го турите?!
Аз пиша на маймуница отдавна!”
Пропадане, пропадане, пропадане
из тилилейските гори, през почви блатни.
Да купим безкултурие! Безплатно е!
Но, сграбчил здраво свойте ръкописи,
осъмва някъде един пиян Паисий!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
Защо? Защо е така?
