26.11.2011 г., 0:21

Култура

1.2K 0 0

Това е от първата ми стихосбирка "Затворническа поезия" Набутаха ме за 10 дена в следствения арест, а сега съм в домашен. Явно ще трябва да я довършвам. Ако някой знае смел издател да я издаде, моля да ми се обади. Музите може да ги намерите, ако на гугълчо потърсите Петър гоблена


Защо ни е такава културата
да се страхуваме от прокуратурата,
забранено ни е на всички поети
да им пишем имената в куплети?


Сега съм в тясната килия,
защото нарушавам правилата тия,
дори документи за това са ми издавани
и в интернет от мене са поставяни.


Бюра, комисии и комитети,
и те не харесват такива куплети,
колкото и да им пиша, си кротуват,
на престъпното ни правосъдие слугуват.


И съдилището в Страсбург, то се разбира,
нарушения никакви в това не намира,
явно в целия Европейски съюз
на такива поети се полага топуз.

 

А иначе има бабаити много,
прокурорът с тях не се отнася строго,
окошарят ги за малко номер да отбият,
те нали с куплети няма да ги бият.

 

Други за капак и затвор не посещават,
прокурори и съдии все ги оправдават,
нещо ще се случи, доказателства се губят,
е как става така, хората се чудят.

 

Целият народ продължава да кротува
и забранени стихове не може да си купува.
Европейската конвенция за правата човешки
може да се използва, когато станат грешки.

 

Допусна ти, щом ядеш развалено,
или не измито, силно замърсено,
тогава стомахът революция вдига
и човекът спешно кенефа достига.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...