Nov 26, 2011, 12:21 AM

Култура

  Poetry
1.2K 0 0

Това е от първата ми стихосбирка "Затворническа поезия" Набутаха ме за 10 дена в следствения арест, а сега съм в домашен. Явно ще трябва да я довършвам. Ако някой знае смел издател да я издаде, моля да ми се обади. Музите може да ги намерите, ако на гугълчо потърсите Петър гоблена


Защо ни е такава културата
да се страхуваме от прокуратурата,
забранено ни е на всички поети
да им пишем имената в куплети?


Сега съм в тясната килия,
защото нарушавам правилата тия,
дори документи за това са ми издавани
и в интернет от мене са поставяни.


Бюра, комисии и комитети,
и те не харесват такива куплети,
колкото и да им пиша, си кротуват,
на престъпното ни правосъдие слугуват.


И съдилището в Страсбург, то се разбира,
нарушения никакви в това не намира,
явно в целия Европейски съюз
на такива поети се полага топуз.

 

А иначе има бабаити много,
прокурорът с тях не се отнася строго,
окошарят ги за малко номер да отбият,
те нали с куплети няма да ги бият.

 

Други за капак и затвор не посещават,
прокурори и съдии все ги оправдават,
нещо ще се случи, доказателства се губят,
е как става така, хората се чудят.

 

Целият народ продължава да кротува
и забранени стихове не може да си купува.
Европейската конвенция за правата човешки
може да се използва, когато станат грешки.

 

Допусна ти, щом ядеш развалено,
или не измито, силно замърсено,
тогава стомахът революция вдига
и човекът спешно кенефа достига.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...