9.05.2016 г., 0:05 ч.

Кумир 

  Поезия » Любовна
771 0 15

Създадох си кумир от любовта

и знам, че тя сега ме притежава,

че стана част от моята душа,

научи ме от обич да прощавам!

 

Превърна се в най-светлото небе–

изгряват в него твоите зеници!

Едно небе, готово да сбере

светулките на всичките звездици!

 

Докосваш ме, но с ангелски криле–

създадох си кумир от любовта ти!

Не е то сън! И истина не е!

Сега и тук прегръщам те в съня ти!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??