17.03.2008 г., 12:23 ч.  

Купи ме! 

  Поезия » Любовна
938 1 18



Недей! Не подминавай, млади господарю!

 

Сред другите робини незабележима,

 

изправям се пред теб, за продан на пазара,

 

и само, с няма жажда, моля се: "Купи ме!"

 

Над Рим изгрява вече слънцето могъщо,

 

търговецът с бича ни удря и ни хока.

 

Като животни ни оглеждат и обръщат -

 

патриции, плебеи - аз съм просто стока.

 



 

Останаха зад мен горящото ми село,

 

пожарите по Хемус, стотиците избити...

 

Останах аз. След робския керван поела,

 

вървеше друга. Аз останах й в очите.

 

Робиня...Как се връзва птица като мене?

 

Дали ме помнят козите пътеки още,

 

на планината моя, в гънките зелени?

 

Дали ехти гласът ми в яровете нощем?

 

Топуркат ли, с усмивка, стъпките ми боси,

 

по камъните обло-бели на реката?

 

Дали е още там, с вечерен вятър носен,

 

смехът ми, вплетен по звънците на стадата?

 



 

Сега съм само рана в рана и търгуват

 

снагата ми, лицето, женските извивки...

 

Наддавай! Ти да си, ако ще ме купуват.

 

(Поне си млад и имаш хубава усмивка.)

 

Красива съм! Не виждаш ли под тези рани?

 

Не ме оглеждай, а в очите погледни ме!

 

Душата, колкото остана, в тях съм сбрала.

 

Купи ме, господарю! Точно мен! Купи ме!...

 



 

На тържището за добитък и за роби,

 

сред викове, монетен звън, камшичен екот,

 

една молитва бяла литна на възбога -

 

молитвата на синеока птица в клетка.

 

Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??