Купи ме!
Недей! Не подминавай, млади господарю!
Сред другите робини незабележима,
изправям се пред теб, за продан на пазара,
и само, с няма жажда, моля се: "Купи ме!"
Над Рим изгрява вече слънцето могъщо,
търговецът с бича ни удря и ни хока.
Като животни ни оглеждат и обръщат -
патриции, плебеи - аз съм просто стока.
Останаха зад мен горящото ми село,
пожарите по Хемус, стотиците избити...
Останах аз. След робския керван поела,
вървеше друга. Аз останах й в очите.
Робиня...Как се връзва птица като мене?
Дали ме помнят козите пътеки още,
на планината моя, в гънките зелени?
Дали ехти гласът ми в яровете нощем?
Топуркат ли, с усмивка, стъпките ми боси,
по камъните обло-бели на реката?
Дали е още там, с вечерен вятър носен,
смехът ми, вплетен по звънците на стадата?
Сега съм само рана в рана и търгуват
снагата ми, лицето, женските извивки...
Наддавай! Ти да си, ако ще ме купуват.
(Поне си млад и имаш хубава усмивка.)
Красива съм! Не виждаш ли под тези рани?
Не ме оглеждай, а в очите погледни ме!
Душата, колкото остана, в тях съм сбрала.
Купи ме, господарю! Точно мен! Купи ме!...
На тържището за добитък и за роби,
сред викове, монетен звън, камшичен екот,
една молитва бяла литна на възбога -
молитвата на синеока птица в клетка.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
