Купичка откровение
Поднасяш ми сладки череши в купичка с лед...
А до нея - подправките...
Бучки горчива сол и бодли от роза...
Цветове още няма - знам.
Не ги и търся -
не би могъл да ги събудиш
без топла вода от сърцето.
Черешите са сладки...
И студени...
Като друго едно нещо,
от което би трябвало да се процеждат струи топлина.
Солта изпива цветовете,
а бодлите оставят тънки топли дири
от червено вино след себе си...
Всичко загива...
Не мога да ти дам вода и захар,
без да си ми дал ключа за градината си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
