4.08.2009 г., 11:30

Кураж

1.9K 0 14

Когато съм сама

ей тъй,  с тишината,

и мисля за вечните неща -

какво ще оставя

аз на земята?

Някакви дрехи,

малко листа недописани,

много платонични любови

и лавина от въпроси.

 

 

Защото в живота си

 

аз не събрах куража

 

да бъда смела до края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
    много ми е....

    Поздрав!
  • плътските дела следи оставят много по земята
    навън играят си..децата...
  • Благодаря ти Нели, признавам че не съм чела мн стихове, но твоите съм ги и ще ги чета докато си тук да ни радваш и провокираш.
    Ама аз искам не само прашинка от листа да литне и... искам нещо малко по- плътско
  • ...и малка прашинка да литне
    от лист недописан
    в очите на някого тя
    да пролее сълза
    и обич да блесне,
    от стих неописна,
    в душата на някого
    видиш ли туй е лседа..(нн)
  • Хей Пепи, благодаря ти много.
    Тъкмо мислех да чета твойте неща. Съвпадение
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...