4 ago 2009, 11:30

Кураж

  Poesía
1.9K 0 14

Когато съм сама

ей тъй,  с тишината,

и мисля за вечните неща -

какво ще оставя

аз на земята?

Някакви дрехи,

малко листа недописани,

много платонични любови

и лавина от въпроси.

 

 

Защото в живота си

 

аз не събрах куража

 

да бъда смела до края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
    много ми е....

    Поздрав!
  • плътските дела следи оставят много по земята
    навън играят си..децата...
  • Благодаря ти Нели, признавам че не съм чела мн стихове, но твоите съм ги и ще ги чета докато си тук да ни радваш и провокираш.
    Ама аз искам не само прашинка от листа да литне и... искам нещо малко по- плътско
  • ...и малка прашинка да литне
    от лист недописан
    в очите на някого тя
    да пролее сълза
    и обич да блесне,
    от стих неописна,
    в душата на някого
    видиш ли туй е лседа..(нн)
  • Хей Пепи, благодаря ти много.
    Тъкмо мислех да чета твойте неща. Съвпадение
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...