Aug 4, 2009, 11:30 AM

Кураж

  Poetry
1.9K 0 14

Когато съм сама

ей тъй,  с тишината,

и мисля за вечните неща -

какво ще оставя

аз на земята?

Някакви дрехи,

малко листа недописани,

много платонични любови

и лавина от въпроси.

 

 

Защото в живота си

 

аз не събрах куража

 

да бъда смела до края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !
    много ми е....

    Поздрав!
  • плътските дела следи оставят много по земята
    навън играят си..децата...
  • Благодаря ти Нели, признавам че не съм чела мн стихове, но твоите съм ги и ще ги чета докато си тук да ни радваш и провокираш.
    Ама аз искам не само прашинка от листа да литне и... искам нещо малко по- плътско
  • ...и малка прашинка да литне
    от лист недописан
    в очите на някого тя
    да пролее сълза
    и обич да блесне,
    от стих неописна,
    в душата на някого
    видиш ли туй е лседа..(нн)
  • Хей Пепи, благодаря ти много.
    Тъкмо мислех да чета твойте неща. Съвпадение
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...