Курбан
Люшна се ягне, изплака -
курбан за Бога човешки
и Му се гушна в ръката -
прошка да чини за грешки...
Имам в душата чивия
в Тебе що беше забита,
колчем с ракия подпия,
глас ме отвътре все пита:
Що ме тъй мъчи мерака
лъскав алтънец да барна -
хем да приблесне в сокака
лесна кирийка, и харна...
Грях ми е, дето сънувам
булчето младо на брата -
гайдата тъжно издувам,
с чергите щом, сред реката -
кръшно до камък далдиса,
плитка си в риза разплита
и ме хептèн завръндиса
с тенка снагица, напита...
КрЪвница днеска е, Боже,
взимай, че давал си нявга!
Вричам ти дан - тази кожа,
мойта - спасение трябва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
