7.05.2016 г., 21:53 ч.

Курбан за пролетта 

  Поезия
683 1 5

Ти си лек и убежище,

знам, ще се случиш.

Панацея си за износените души...

Ше измиеш с дъжда си ръждата,

в рехав цвят ще се сгушиш,

с меден звън от камбана

знаеш как да тешиш.

Гука сладко пръстта

под бебешкото ти одеяло.

И прораства тревата ти -

мека като  коприна...

Аз, търсачът на щастие,

обречен в обречено тяло,

чакам да разлистиш

четирилистната ми детелина.

На черешка от лятото -

гъделичкаш апетита ми да те живея.

Кръв ли пениш в гърдите ми

или вишнев пожар?

Доведи ми щурците.

Без песните им ще оглушея.

Курбан ти давам -

невярата си

в резедавия ти олтар.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво пишеш...
  • "Аз, търсачът на щастие,
    обречен в обречено тяло,
    чакам да разлистиш
    четирилистната ми детелина."
    Възхищения за твоето трудно- Необходима си...!* Поздравления!*
  • Понякога трудните стихотворения са ми трудни за писане, и за четене. Но са ми необходими. Благодаря, че надникна, Роси.
  • "Доведи ми щурците.
    Без песните им ще оглушея."
    Много хубаво!
Предложения
: ??:??