Курбан за пролетта
Ти си лек и убежище,
знам, ще се случиш.
Панацея си за износените души...
Ше измиеш с дъжда си ръждата,
в рехав цвят ще се сгушиш,
с меден звън от камбана
знаеш как да тешиш.
Гука сладко пръстта
под бебешкото ти одеяло.
И прораства тревата ти -
мека като коприна...
Аз, търсачът на щастие,
обречен в обречено тяло,
чакам да разлистиш
четирилистната ми детелина.
На черешка от лятото -
гъделичкаш апетита ми да те живея.
Кръв ли пениш в гърдите ми
или вишнев пожар?
Доведи ми щурците.
Без песните им ще оглушея.
Курбан ти давам -
невярата си
в резедавия ти олтар.
